Поэт и переводчик Наталия Недялкова

 Поэт Наталья Недялкова 
         Так мало встречается людей, рядом с которыми в сложные периоды жизни, отогреваешься и идешь, а то и бежишь дальше по жизни. Для меня этим человеком стала поэт Наталия Недялкова. Она  черпает свое вдохновение  в любви к жизни. Ее стихи это утверждение, что во всем есть частичка волшебства, нужно просто ее увидеть. Остановиться на мгновение и поймать ее взглядом, когда она в беспорядочном полете проносится мимо тебя.  Ее чувство  своим детско-беззащитным всесилием, так остро, так очевидно противостоящее чувству Нелюбви, стирает все русла всех речек, превращая мир в мировой океан, где нет места равнодушию. 
  В ее стихах согласие противоречий. Здесь – Родина, Дом, Семья. Здесь – любят и ждут. Здесь – тело. Там – это Там. Мировой Океан. Дух. Бог. Из него всё проистекло, в него всё впадает. Принципиальная невозможность достичь Там. Поэт... Вечный чужой среди своих. Вечный чужой среди чужих. Протестант мира, его Реформация никогда не заканчивается, потому что не против чего не протестует. Нельзя же протестовать против всего. Ее поэзия –это гармония…это своеобразный гимн Свету. 
       Элла Самойленко -писатель, член национальной прессы Канады,  руководитель

       Международного творческого союза "Кириллица"
 


Поетесата Наталия Недялкова 
Срещаш толкова малко хора, край които в сложните периоди на живота си можеш да получиш топлина и да вървиш в живота си напред, а дори и да тичаш.  За мен този човек е поетесата Наталия Недялкова. Тя  черпи своето вдъхновение  в любвта към живота. Нейните стихове утвърждават, че във всичко съществува частичка вълшебство, трябва просто  да я видиш. Да спреш за миг и да я уловиш с поглед, когато тя прелита хаотично край теб. В своето детско беззащитно всесилие нейното чувство  е толкова остро, толкова очевидно противостоящо на чувството на Нелюбов, то изтрива всички корита на всички реки, превръщайки света в световен океан, където няма място за равнодушие. 
  В нейните стихове е съгласието на противоречията. Тук са – Родината, Домът, Семейството. Тук – обичат и чакат. Тук – е тялото. Там – си е  Там. Световният Океан. Духът. Богът. От него  произтича всичко, и всичко ще се влее в него. Принципиалната невъзможност да достигнеш до Там. Поетът... Вечният чужд сред своите. Вечният чужд сред чуждите. Протестантът на света, неговата Реформация никога не свършва, защото не протестира против нищо Нали не можеш да протестираш против всичко. Нейната  поезия – това е хармония…своеобразен химн на Светлината.

Элла Самойленко
Наталия Недялкова е родена през 1969 г. Завършила е полска филология в СУ “Свети Климент Охридски” във факултета по славянски филологии. След завършването на висшето си образование 16 години работи като журналист във вестниците “Бургас днес” и “Морски Труд” - Бургас. Сътрудничи и печата в национално маринистично списание “Море”. Превежда от полски и руски език. Нейни преводи на М. Булгаков, И. Илф и Е. Петров, както и на съвременна българска поезия са публикувани в национално списание “Море” и авторитетния руски международен литературен алманах “Муза”. В момента работи като преводач. През 2014 г. дебютира със стихосбирката си в “Театъра на сенките”, представена в рамките на Есенни литературни празници 2014 в Бургас.