НА БЕРЕГУ МОРЯ  В ПРЕКРАСНЫЙ   ТЕПЛЫЙ ДЕНЬ  СОСТОЯЛОСЬ УЧРЕДИТЕЛЬНОЕ СОБРАНИЕ МЕЖДУНАРОДНОГО ТВОРЧЕСКОГО СОЮЗА 
                                    К И Р И Л Л И Ц А 

(Скрыть)
(Скрыть)
(Скрыть)
(Скрыть)

Проект нашего союза - книга ДУША БОЛГАРИИ

D Визитка:  Елвира Самойленко е известна руска писателка и журналистка. Родена е в Санкт Петербург. Има икономическо и журналистическо образование. Живяла е в САЩ, Канада, Италия и Финляндия, където е работила в редица средства за масова информация. Била е главен редактор на «The Rusian Вusiness Newspaper» в Торонто, Канада. Член на Националната асоциация на етническата преса на Канада (National Ethnic Press & Media Council of Сanada). Автор на редица книги, спечелили популярност както в родината на авторката, така и в други страни. В момента живее в Бургас, чиято красота и атмосфера я вдъхновиха да посвети на крайморския град тази своеобразна поема в проза. "Душата на Бургас" е част от поредицата "Душата на България", описваща красотата на България през призмата на уникалния облик на нейните градове. Разказите ще бъдат събрани в сборник в рамките на проект на учредения наскоро Международен творчески съюз "Кирилица", чиято основна цел е да обедени творческия потенциал на творци от различни страни.
 
ДУША  БУРГАСА (Текст на български език е под текста)
 

Элла САМОЙЛЕНКО

 

Город - единство непохожих душ

Аристотель

 
 

         Люди наполнили большие города электрическим светом, но потеряли звезды, мегаполис мерцает огнями счастливых окон и дарит самое глубокое одиночество. Я приехала в Бургас, чтобы увидеть поближе свою путеводную звезду.

 

         Ты разглядываешь город, а он разглядывает тебя. Он присматривается к тебе, шаг за шагом допуская тебя в свои тайны. Город как человек, он может стать любимым и распахнуть для тебя свою душу.

 

         Душа Бургаса - это бесконечно прекрасное море с великолепным пляжем, желтый мелкий песок которого прослоен кристаллами черного магнетита. Стоишь на берегу и вдыхаешь солёный запах морского ветра и веришь, что свободен ты, и жизнь лишь началась. Если море тебя печалит, ты безнадёжен. Море учит нас никогда не сдаваться и тому, что закат уступит месту восходу. Солнце, погружаясь в волны на горизонте, становится алым, как кровь, и море впитывает энергию светила в себя, укрощая его. Когда долго смотришь на море, начинаешь скучать по людям и наоборот. Великое и таинственное море.

 

         Душа Бургаса - это самый роскошный  на Черноморье парк реликтовых деревьев с бесконечными много-ярусными спусками к морю. Парк несет посетителям негу в знойный день и укрывает от соленых ветров зимой. Наполненный ароматами,  источаемыми  цветочными клумбами, сад дарит  встречи с памятниками и жанровой городской скульптурой, которая иногда демонстрирует иронию и сарказм и взывает вас иметь чувство юмора и  желание самим дать название предмету искусства, конечно, если он взволновал вашу душу. Прохладные  каменные лестницы парка гостеприимно изгибаются и приглашают вас к морю утолить ваши печали, глядя на радующихся по-детски и  резвящихся в волнах людей. Бегите  же к ним и будьте сами как дети.

 

         Душа Бургаса - мост VIA PONTICA,  далеко уходящий в море и заканчивающийся двух ярусным капитанским мостиком с крутой винтовой лестницей, поднявшись по которой можно вдоволь надышаться морским простором. А когда сливаются с водою небеса, здесь чувствуешь себя моряком на палубе корабля, рассекающего бурные волны. Ночью же лунной - прохладные ступени спускаются к темной воде, и только во всем мире остаетесь Вы и вечерние тени моря. Но поверните голову в сторону берега, и Вы увидите ждущий вас сверкающий иллюминацией теплоход-здание Морского казино на склоне холма, утопающего в волнах зелени кустов и деревьев. Оттуда причал с вечерней подсветкой выглядит как взлетно-посадочная полоса для неопознанных летающих кораблей, наполненных нашими мечтами и надеждами.

 
 

         Душа Бургаса - это бесконечные оранжевые крыши невысоких домов бегущих узкими уличками к морскому парку и от него. А когда приходит серый дождь с горьковато-призрачными грезами, то он начинает бродить по полянам крыш и пугать черных бургасских котов тревожным гулом водостоков. Если забраться высоко-высоко на верхний этаж небоскреба гостиницы “Болгария”, то видно, как дождь делает ярко оранжевыми и блестящими тусклые крыши и превращает притихший ссутулившийся город в чистый. Видно сверху, как луна похожая на цветок в петлице,  зовет погулять и распить на троих этот дождь.

 

         Душа Бургаса - это Александровская улица - подиум болгарских модниц, летом наполненная медовым ароматом липового цвета и чабрецово- кофейным ароматом из многочисленных  ресторанчиков. Или может вдруг принести с улицы Богориди  продолжение  морского бриза, который  пригласит вас побродить по площади Тройка в  лунном тумане увлажняющей прохлады, не исчезающем  даже в  яркий полдень и взбадривающей  пешеходов.

 
          

         Душа Бургаса - это вершина Шилото - самая высокой  точка Бургаса, поднимаясь  на которую неспешно собираешь подарки от хозяйки Медной горы - самородки с бирюзовыми прожилками и сверкающими кристаллами медный руды и кажется что  вот-вот найдешь медную монетку, сделанную за сотни лет до нашей эры, потому что   под ногами  история черноморской цивилизации - колыбели всего  человечества. Последний шаг и чувство упоительного восторга охватывает при виде фантастической панорамы  - плодородные поля, холмы, дубравы, три озера, бургасский залив, город вдали, и вблизи - самый большой район Бургаса - Медный рудник или Кара Баир. Сразу становятся незначительными житейские тревоги и хочется примкнуть к летящим в поисках лучшей доли  перелетным птицам. Но вдыхая дурманящий аромат чабрицы, рассыпавшейся лиловыми росинками по каменистой земле, спускаешься к стадам благостных коровок и барашек. Медные колокольчики на их шеях создают божественную  мелодию этого загадочного для археологов места, и подумается - а зачем куда-то лететь? 

 
         .
 

         Душа Бургаса - это белая жемчужина  Дома писателей, так символично расположившегося в уютном скверике  недалеко от Собора, построенного  в честь святых Кирилла и Мефодия - основателей славянской письменности и культуры. Новейшие информационные технологии, низкопробные и примитивные образцы массовой культуры  уносят человечество от  подлинных ценностей, искренних взаимоотношений, чтения,  зомбируют детей. И только слово, как самое сильное оружие может спасти нас. Поэтому так важны  книги и писатели - их создающие. Собирайтесь же дорогие писатели и поэты  в этом Доме, чтобы поддержать друг друга и творите - помогите своими произведениями людям размышлять. Ведите мир к свету!

 

         Душа Бургаса - это остров Свята́я Анастаси́я - концентрированная капля истории Болгарской. Человеческие страсти заставляли  волны, бьющиеся о каменистый берег острова  вскипать. И только  человеческой души прекрасные порывы помогли ему стать островом надежды и благостный свет, исходящий от церкви освящает души. Он совсем рядом от нас - бегущих по делам людям, каждый  со своими заботами и проблемами. Он - остров уединения и отдохновения. Ведь в  переводе с древнегреческого имя  Анастасия  означает возвращенная к жизни.

 

ДУШАТА  НА  БУРГАС

 

ЭЛЛА САМOЙЛЕНКО

 

 "Градът- единство на неприличащи души"

Аристотел
 
 

         Хората напълниха големите градове с електрическа светлина, но изгубиха звездите, мегаполисът блещука с огъня на щастливите прозорци и дарява с най-дълбоката самота. Дойдох в Бургас, за да видя по-отблизо пътеводната си звезда.

       

          Ти разглеждаш града, а той разглежда теб. Той се взира в теб, и лека полека те допуска към своите тайни. Градът е като човек, той може да се превърне в любим и да разтвори пред теб душата си.

       
   

         Душата на Бургас - това е безкрайното прекрасно море с великолепния му плаж, жълтият ситен пясък със слой от кристалчетата черен магнетит. Стоиш на брега и вдишваш солената миризма на морския вятър. И вярваш: че си свободен, че животът ти тепърва започва. Ако пък морето те натъжава, ти си безнадежен. Морето ни учи никога да не се предаваме и на това, че залезът ще стори място на изгрева. Слънцето, което се потапя във вълните на хоризонта се превръща в алено, като кръв, и морето попива енергията на светилото, като го укротява. Ако гледаш дълго морето, започваш да тъгуваш за хората, и обратно. Великото и тайнствено море.

      
 

         Душата на Бургас – това е най-разкошния по Черноморието парк с реликтови дървета с безкрайните му стъпаловидни склонове, водещи към морето. В летните горещини Морската градина дарява посетителите си с нега, и ги предпазва от солените ветрове през зимата. Напълнена с аромата, излъчван от многобройните цветни лехи, градината ни подарява срещи с паметници и   жанровата градска скулптура, която понякога демонстрира ирония и сарказъм и ви призовава да проявите чувство за хумор и желание сами да измислите име на предмета на изкуството, ако, разбира се, той е развълнувал вашата душа. Прохладните  каменни стълби на парка се извиват гостоприемно и ви приканват да слезете към морето, за да се развее тъгата ви, гледайки как хората се радват и забавляват като деца. Бягайте при тях и бъдете сами като деца.

 

         Душата на Бургас  -  мостът VIA PONTICA, отиващ навътре в морето и завършващ с капитански мостик на две нива със стръмни извити стълби, изкачвайки които можеш на воля да се надишаш с  морския простор. А когато небесата се слеят с водата, тук се чувстваш сякаш моряк на палубата на кораб, който разсича бурните вълни. През лунната нощ - прохладните стъпала се спускат към тъмната вода, и на света оставате само вие и вечерните сенки на морето. Но обърнете главата си  към брега и вие ще видите очакващия ви, целият искрящ от илюминациите топлоход - сградата на  Морското казино, разположена върху хълмист склон, целият потънал във вълните на зеленината от храсти и дървета. Оттам осветеният мост изглежда като писта за излитане и кацане на самолет.

 
         

         Душата на Бугас - това са безкрайните  оранжеви покриви на невисоки къщи, сякаш устремили се в бяг по тесните улички към морския парк и обратно. И когато приижда сив дъжд, навяващ горчиво-призрачни мечти, той започва да се разхожда по поляните на покривите и да плаши черните бургаски котки с тревожното боботене на улуците, и ако изкатериш високо-високо на горния етаж на небостъргача на хотел "България", можеш да видиш как дъждът превръща в наситено оранжеви и блестящи помръкналите покриви, а притихналия град в чист и празнично облечен. И отгоре, там се вижда, как луната, приличаща на цвете, на бутониера върху ревера на сако, кани този дъжд на разходка и романтична среща на чаша вино.

       
 

         Душата на Бургас - това е "Александровска" - моден подиум на българските хубавици, пропита през лятото с медения аромат на липов цвят и мащерково-кафеения въздух на ресторанчетата. Или изведнъж от "Богориди" започва да вее продължението на морския игрив бриз, който ще ви покани да се разходите по "Тройката" в лунната сянка на влажната прохлада, която не изчезва дори и през най-слънчевия следобед и която ободрява пешеходците.

 
        

         Душата на  Бургас  - това е  връх Шилото, най-високата точка на Бургас, изкачвайки която, без да бързаш събираш даровете на стопанката на Медната планина – самородни късчета с тюркоазени нишки и бляскави кристалчета на медна руда и ти се струва, че ей сега ще намериш медна монета, направена стотици години преди новата ера, защото под краката ни се намира историята на Черноморската цивилизация – люлката на цялото човечество. Последна крачка и те обхваща чувството на опиващия възторг от гледката на фантастичната панорама - плодородни полета, хълмове, дъбрави, езера, Бургаския залив, градът отдалеч, и отблизо – най-големият  район на Бургас - Меден рудник, известен в миналото като Кара Баир. Веднага житейските тревоги стават незначителни и ти се иска и да се присъединиш към отлитащите в търсенето на по-добра съдба прелетни птици . Но вдъхвайки опияняващия аромат на мащерката, чиито лилави цветчета приличат на капчици роса върху каменистата земя, се спускаш към излезлите на паша крави и агнета. Медните чанове на вратовете им създават истинска божествена мелодия на това загадъчно за археолозите място, и се питаш – а трябва ли изобщо да летиш накъдето и да било?

 

         Душата на  Бургас – това е  бялата перла на   Дома на писателите, така символично намерил мястото си на уютно площадче недалеч от Храма, построен в чест на светите Кирил и Методий – основателите на славянската писменост и култура. Най-новите информационни технологии, долнопробните и примитивните образци на  масовата култура отдалечават човечеството   от истинските ценности, искренните взаимоотношения, четенето,  зомбират децата. И само словото, като най-силното оръжие може да ни спаси. Затова са толкова важни книгите и писателите тях създаващи. Събирайте се скъпи писатели и поети  в този Дом, за да се подкрепяте един друг и творете – помогнете със  своите произведения на хората да размишляват. Водете Света към светлината.

       

          Душата на  Бургас – това е остров  Света́ Анастаси́я - концентрирана капка от историята Българска. Човешките страсти са карали вълните, разбиващи се край каменистия бряг на острова, да завират. И само на  човешката душа прекрасните пориви са му помогнали да станат остров на надеждата, и благостната светлина, извираща от църквата, осветява душите. Той се намира съвсем близо до нас – тичащи по своите задачи хора със своите грижи и проблеми. Той е остров на уединението и отдихновението. Защото в превод от древногръцки Анастасия означава – завърнала се към живота.

 
 
 

Превод от руски Наталия Недялкова